както често се случва в живота, нещо се промени – СРАМЪТ се настани трайно в моя свят и отказваше да си тръгне. В главата ми се загнезди мисълта , която е карала безброй хора да не спят нощем  :

„Какво, за Бога, си мислят другите за мен?“

От този момент нататък животът ми се превърна в опит да се харесам на другите, а моята автентичност остана на заден план. А като бонус – добре дошла, тревожност!

Ще превъртя лентата напред и ще стигна до момента, в който осъзнах най-вярното клише – за да се намериш, първо трябва да се изгубиш. Така попаднах в завладяващия свят на психологията.

Разбира се, не се случи толкова плавно. Имаше лутания. Някъде по пътя завърших Международни икономически отношения и придобих магистратура по Финансов мениджмънт, вярвайки, че това е моят път.

Но най-доброто решение, което някога съм взимала, беше да започна отначало и да избера психологията. Защото винаги можеш да започнеш отново.

Е, отне време, но вече знам това, което онова дете със слънчевите очила винаги е знаело – смисълът не е в това да бъдеш ‘готин’, да изглеждаш по определен начин, да се вписваш или да гониш някакъв идеал. Смисълът е да си позволиш да бъдеш автентичен. Да се освободиш от очакванията, да живееш без страх от грешки, да се наслаждаваш на момента, вместо да се опитваш непрекъснато да се доказваш.

И когато си позволиш това – започваш да дишаш. Истински. Дълбоко. Свободно.

Тук съм, за да ти помогна да направиш точно това.